ЗАЗА̀РЯНЕ, мн. няма, ср. Поет. 1. Отгл. същ. от зазаря и от зазаря се; зазоряване, разсъмване, зазаряване, раззоряване, раззаряне, развиделяване.
2. С предл. от, на, преди. Времето малко преди да зазори, да разсъмне или непосредствено, когато зазорява, разсъмва; зазоряване, разсъмване, раззоряване, раззаряне, развиделяване. Само сутрин от зазарянето до изгрева, обезсилена, дремва като в треска и се буди. Д, 2013, бр. 261 [еа].