ЗАЗВЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; зазвъня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х и (диал.) -ѝх, прич. мин. св. деят. зазвъня̀л, -а, -о, мн. зазвънèли, св., непрех. Започвам да звъня1; раззвънявам се1. Пушките се издигнаха и размахаха, зазвъняха ятаганите, заблестяха брадвите. Д. Спространов, С, 353. Вън се чуха гласове, зазвъниха шпори и в кръчмата влезе Галчев. Й. Йовков, ЧКГ, 47. Точно в мига, когато часовникът в коридора ласкаво зазвънява, аз вземам шлифера си и без бързане се насочвам към широкия свят. Б. Райнов, НН, 413. Звънецът на председателя отново зазвъня тревожно. Т. Генов, Избр. пр, 124. Членове на спасителни екипи, които са на мястото на бедствието, набират номер на Бърза помощ, при което зазвънява мобифон в района и се предава съобщение. С, 2003, бр. 3742, 9.
ЗАЗВЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; зазвъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. зазвънѝл и зазвъня̀л, -а, -о, мн. зазвънèли, св., непрех. Започвам да звъня2; раззвънявам се2. Вечерта на вратата заплашително зазвъня цяла комисия от мъже и жени начело с домоуправителя.