ЗАЗВЪНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от зазвънявам1; раззвъняване1. Музиката е това изкуство, което докосва всеки човек със струни, чието зазвъняване предизвиква толкова спомени, че сам се чудиш как са се съхранили в паметта. КГ, 2019, бр. 16 [еа].
ЗАЗВЪНЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от зазвънявам2; раззвъняване2.