ЗАЗДРА̀ВЯМ, -яш, несв.; заздрàвя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Заздравявам2. Във Влашко, във Влашко – гостоприемната земя на свободата, там ще може пак да работи нещо за България, додето заздравят раните ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 180. Отокът спадна, ала раната се не изчистува и не заздравя. Т. Влайков, Съч. II, 231. Като на куче ще ти заздрави – забележи той. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)