ЗАЗЕМЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Електр. Метален предмет или специално устройство, което се намира в земята и чрез проводник служи за заземяване на електрически машини, уреди и под. Мълниите, които предпочитат високо издигнатите проводими предмети, падат върху този гръмоотвод и през заземителя му се отвеждат в земята, без да засегнат намиращите се под или до гръмоотвода здания и други предмети. НТМ, 1961, кн. 10, 27.