ЗАЗЍДВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от зазидвам и от зазидвам се; зазиждане. След известно време, през османското робство, развалят притвора и един от прозорците, които са на запад, отново е зазидан. И следствие на това зазидване като че ли църквата вече е била построена отгоре върху гроба. Н. Тодоров, АДС, 122. Зазидване на прозорец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)