ЗАЗРÈЙВАМ, -аш, несв. (индив.); зазрèя, -èеш, мин. св. зазря̀х, прич. мин. св. деят. зазря̀л, -а, -о, мн. зазрèли, св., непрех. Зазрявам1. Сега у Борис се зараждаше нещо ново, нещо ново зазрейваше в душата му. Й. Вълчев, СКН, 294.
