ЗАЗРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; зазрèя, -èеш, мин. св. зазря̀х, прич. мин. св. деят. зазря̀л, -а, -о, мн. зазрèли, св., непрех. Започвам да зрея. Най-щастливите ми детски дни започваха от деня, когато гроздето зазрееше и аз си пренасях багажа на лозето. Ст. Даскалов, БП, 63. Той знаеше по-добре от пъдарите кой имот на кого е, в кое лозе кои сортове грозде преобладават, беше му известно и кои от тях най-рано зазряват. Т. Харманджиев, КВ, 184.
ЗАЗРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; зазрèя, -èеш, мин. св. зазря̀х, прич. мин. св. деят. зазря̀л, -а, -о, мн. зазрèли, св., непрех. Диал. Узрявам. Беше топъл юлски ден. Житата бяха зазрели, гората грееше в яркозелен цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 89. Дните затекоха сиви, еднообразни. Тя стана по-внимателна, по-угодлива, изведнъж зазря като жена. Б. Несторов, АР, 195. А разкритият и осуетен сега заговор за смут дойде му като едно най-щастливо стечение на обстоятелствата. Пък вече зазряваше и той сам за ролята си в живота. А. Страшимиров, Съч. I, 216.