ЗАЗУ̀БРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зазубря като прил. За текст и под. – който механично е научен наизуст, без да се вниква в съдържанието, в смисъла му; назубрен. Ролята си беше научила и не сбърка нито една думичка от зазубрения текст – всичко каза на един дъх. Ст. Марков, ДБ, 168. Зазубрена информация. Зазубрени разработки.