ЗАЗЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; зазъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Започвам да зъзна. Човещината му [на болярина] е като слънце през месец сухи – дочас блесне – да те опари, дочас се скрие – зазъзнеш. М. Смилова, ДСВ, 208. Фу! .. Фучи в тъмата / хала снежна, зима, / чува я беднякът, недоял, зазъзнал. Ив. Вазов, Съч. III, 216.