ЗАИГРА̀ВАМ1, -аш, несв.; заигрàя, -àеш, мин. св. заигрàх, св., непрех. Започвам да играя. По улиците и в пясъка на реката заиграха деца. К. Петканов, ЗлЗ, 137. Глуханека пусна кучетата. Те заиграха около Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Музиката засвирва скоклива ръченица. Селяните и селянките заиграват леко и кръшно, развявайки кърпи. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 154. И преди да се усетя сам, брадвата заигра в ръцете ми: пата-кюта, пата-кюта. Ст. Чилингиров, ХНН, 48. Пръстите му лудо заиграха по бялата пищялка на гайдата. Д. Кисьов, Щ, 159. Малките му сухи очи заиграха насам-натам. П. Михайлов, ПЗ, 141. Ослепителни слънчеви петна заиграха по белия скреж на дърветата. З. Сребров, Избр. разк., 79.
◊ Заиграе ли мечка у съседа, готви се да я посрещаш и ти. Диал. Случи ли се нещо лошо около тебе, очаквай го и ти. Кръвта ми заиграва / заиграе. Разг. Обхваща ме силно вълнение. Той свали калпака си, прекръсти се и дълго гледа безкрайното златно ширине. Душата му се отпусна, кръвта му се оживи и заигра в жилите му. И. Петров, НЛ, 239.
ЗАИГРА̀ВАМ2, -аш, несв.; заигрàя, -àеш, мин. св. заигрàх, св. 1. Прех. Забавлявам, залисвам дете с игра. – Дай на мене само три крушки, Бабо Мецо, и аз ще ти пазя малките мечета. – Умееш ли да ги заиграваш, да им пееш? Ран Босилек, ВП, 14.
2. Непрех. Занимавам се, увличам се в извършване на преднамерени действия, свързани с наболял въпрос, обществено значим проблем и под.; заигравам се. Мисля, че тук с общи усилия, без да се делим на управляващи и опозиция, трябва да заемем достойна позиция. А не да заиграваме и да търсим решение през Брюксел на вътрешни проблеми. С, 2015, бр. 8131, 13. заигравам се, заиграя се страд. от заигравам2 в 1 знач.
ЗАИГРА̀ВАМ СЕ несв.; заигрàя се св., непрех. 1. Увличам се, забравям се в някаква игра за забавление. Децата се заиграваха из улиците, из училищния двор и закъсняваха за часовете. Ил. Волен, МДС, 59. Тя и да искаше, не смееше да излезе на улицата, да се заиграе с децата, да скача, да вика и да пее. Ем. Коралов, ДП, 34. Не съм свикнал да стоя повече от три часа на едно място, освен когато се заиграем на покер. Г. Караславов, Избр. съч. II, 422.
2. С предл. с. Залавям се, увличам се в някаква скрита и рискована игра, в извършване на преднамерени действия, свързани с наболял въпрос, обществено значим проблем и под.; заигравам. Да се съсредоточим върху законното изразходване на средствата и да не се заиграваме с неволите на хората. СтрВ, 2017, бр. 2, 4.