ЗАИГРА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от заигравам2. Все ѝ се искаше да вярва, че загатването, че трябва да умре, е само едно пустословие, заиграване със смъртта. Д. Спространов, С, 328.


Източник: Речник на българския език (онлайн)