ЗАЍДВАМ1, -аш, св., непрех. 1. Започна да идвам, да посещавам някого, обикн. у дома му. От миналата есен тя отново заидва у нас.
2. Само мн. Започнем да идваме, да пристигаме един след друг, едно след друго. Още от вечерта заидваха първенци от селата – все свои: родове, кумове, сватове. А. Страшимиров, А, 182. После заидваха подробности по поражението и пленяването на Осман паша. Ив. Вазов, БП, 134.
ЗАЍДВАМ2, -аш, несв.; зàйда, -еш, мин. св. зайдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, заишъ̀л и зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. Диал. За слънце, луна, звезди – захождам1, залязвам; зайдвам, зайдувам, заходя2, заходям2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.