ЗАИЗБЍВАМ, -аш, несв.; заизбѝя, -ѝеш, мин. св. заизбѝх, св., непрех. Започвам да избивам2, излизам изведнъж навън, появявам се на повърхността на нещо. По лицето му заизбиваха червени петна. Т. Харманджиев, КЕД, 195.
