ЗАИЗБЛЕДНЯ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Започвам да избледнявам. „Чудесен, прекрасен човек“ – помисли Стефан Мързанов; в паметта му заизбледнява Михаил Желязков и на момъка му се стори, че мяза на Каргонеца. Д. Вълев, З, 232. В съзнанието ми постепенно заизбледняват спомените от изминалите кошмарни дни.