ЗАИЗБУ̀ХВАМ, -аш, несв. и св. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да избухваме2 един след друг. Откакто платформата, теглена от сивия грамаден кон, заснова из юга през звуците на сигнални тръби и тропота на войнишките ботуши, заизбухваха пожари в складовете с боеприпаси, дрехи и храни. Д. Вълев, Ж, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)