ЗАИЗВЍРАМ, -аш, св., непрех. Започна да извирам2. Реката се оголи, заизвира сякаш от първите ями и скоро потече от край до край през долината. А. Дончев, СВС, 149. Веднага черен и гъст дим заизвира бързо из комините на парахода. Й. Йовков, Разк. II, 26. Все още не се виждаше дъно, но водата стана по-светла и по-топла, а от дълбините заизвира светлина. Ат. Мандаджиев, ОШ, 5. Откъм „Славянска“ и „Вълкович“ заизвираха полицейски и кавалерийски ескадрони. М. Кремен, РЯ, 68.