ЗАИЗЛЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да изливам. Бутилката бе се вдигнала плавно във въздуха. Наклони се там и уверено заизлива съдържанието си в голямата кристална чаша. Л. Дилов, ДЗ [еа]. Светкавица изтръгна двете жени от мислите им, а небето отгоре като че ли изведнъж заизлива ведра. Е. Ламбрева, ВМ [еа]. Майката заизлива в думи мъката и гнева си.

ЗАИЗЛЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се изливам. Този изригнал вулкан от тропичен и после от арктичен въздух връхлетя и разцепи облаците, от които се заизлива ужасен порой, истински потоп. Кр. Бъчваров и др., ОПР (превод) [еа]. Засмях се с леко сърце. Погледът му се напрегна, когато смехът се заизлива от устата ми. Л. Живин и др., АЕ (превод) [еа]. Думите се заизливаха една след друга и тя не можеше да ги спре.


Източник: Речник на българския език (онлайн)