ЗАИЗНЍЧАМ, -аш, св., непрех. Диал. Започна да изничам. И двамата се свиха зад драките навръх рида и дебом заизничаха към потъмнелите ливади. П. Тодоров, И II, 33. Всички го гледат накриво, а нему се запуши душата, все из къщи да стои – и заизнича през прозореца. П. Тодоров, И I, 19.