ЗАЍМ м. 1. През турското робство – спахия, който бил длъжен по време на война да предоставя двадесет конници на свои разноски.
2. Владение на такъв спахия. Въпреки развитото си рударство, а може би и поради това, селото се е числило към крепостните владения (заими) на софийските паши и аги. П. Делирадев, Б, 322.
– Тур. zaim.