ЗАЍМАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); заèма, -еш, мин. св. заèх, прич. мин. св. деят. заèл, прич. мин. страд. заèт и (остар. и диал.) зàйма, -еш, мин. св. зая̀х, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Заемам1. – Челеби, имаш ли пари? – Имам малко, колкото за път и не мога да заимам никому. Ив. Вазов, Съч. ХII, 131. Оставям на мастора (сиреч на кърпача) калеврите си. Защото ми беше всегда возлюблен и ми заима много пъти шилото. ВУХБ (превод), 87. Топлината прелази от едно нещо в друго и онова нещо, у което има повече топлина, заима на онова, което има по-малко топлина. Лет., 1871, 98. Ние нийде се не изражаваме, а изказваме и изговаряме си мислите български, колкото ни иде отръка, и ако заимаме нещо от руски ли било, или от словенски, гледаме да е согласно с духа на езика. Н. Бончев, Съч. I, 161. Займи ми сто гроша. Н. Геров, РБЯ II, 74. заимам се, заема се и займа се страд.
ЗАЍМАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); заèма, -еш, мин. св. заèх, прич. мин. св. деят. заèл, прич. мин. страд. заèт и (остар. и диал.) зàйма, -еш, мин. св. зая̀х, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Заемам2. Имаше един измежду них, който ся надееше да постъпи подир смъртта Теофилова на онова място, което заимаше той. С. Радулов, НД (превод), 129-130. След такива разправии, които заимат първата и втората част на поемата, дохажда най-сетне тази третя и последна част. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 323. Материята заима всичките возможни форми и минува вечно от тяло в тяло без никакъв отдъх на спокой. Ч, 1870, бр. 3, 85. Виенският орган „Информацион“ заима особено положение всред виенския печат. Пряп., 1930, бр. 4, 2. заимам се, заема се и займа се страд. Щом се отвори някъде ваканция, по двайсе душ чакат над нея – сè с големи препоръки – и тоя час тя се заима. Т. Влайков, Съч. II, 170-171.