ЗАИМОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Заемодател. Казват, че за длъжника времето лети с ластовичини крила, а за заимодавеца пълзи с бавните крачки на костенурка. Хр. Максимов, СбЗР, 27. Почти всички изначало мислят, че скоро ще заплатят на заимодавците си. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 34.