ЗАЍМСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от заимствувам и от заимствувам се; заимстване. Значителна част от материалите са заимствувани от чуждестранни сборници. Някои са буквален превод, някои преработка, а трети само сюжетно заимствуване. Ив. Богданов, СП, 199. Ако въпросът „отде“ понякога е интересен, то той не е такъв сам за себе си, а защото уяснението на такива заимствувания улеснява процеса на творчеството. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 55.