ЗАИНАТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от заинатявам се2. Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм. Д. Димов, ОД, 43.
