ЗАИНТЕРЕСÒВАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Заинтересуваност. По лицето на генерала се появи слаба заинтересованост. Той слуша дълго, после внезапно се развика: – Как може такива глупости – за десетина души да вдигам цели полкове. П. Вежинов, ВП, 44. У тях [интелигентните граждани] именно исках аз да пробудя по-голяма заинтересованост към общите работи. Т. Влайков, Съч. III, 48. Когато човек говори дори и по най-важна работа, пак не бива да проявява несдържаност и голяма заинтересованост. Д. Талев, И, 189.