ЗАЍСКВАМ, -аш, несв.; заѝскам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да искам1 нещо, обикн. настойчиво. – Не знам как си я представлявате вие вашата работа, но на нас там пò щеше да ни стопли, ако пратехте най-сетне военните правилници, които Левски ви е заискал от една година... – рече на един дъх той. Ст. Дичев, ЗС II, 569. – Тя е богатска дъщеря, научена е на много, научена е да харчи. Утре ще седне на главата ти и ще заиска: дай за туй, дай за онуй. Й. Йовков, Б, 59. Детето, като разбра, че яйцето е счупено, разплака се, хвана се за престилката на майка си и настойчиво заиска друго. К. Петканов, МЗК, 146. // Започвам да искам1 да се оженя или омъжа за някого или да имам интимни отношения с някого. Заискал е момичето от няколко години. заисквам се, заискам се страд. и взаим.