ЗАИФЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Слабост, болнавост, недъгавост (Н. Геров, РБЯ).
2. Болест скрофули; живеница. А най-лошите са лангидите и други такива препържени преядки, които часто докарват на децата пролив или затвор или без друго докарват скрофули (заифлък). Лет., 1869, 95.
– От араб. през тур. zayɩf ‘слабост, отпадналост’ и zayɩflɩ ‘слаб, отпаднал’. – Друга форма: заифлѝк.