ЗА̀ЙДОМ нареч. Нар.-поет. Само в съчет.: Слънцето зайдом зайде. За означаване залязване, захождане на слънцето. Заборавиха се дори. И не сетиха как слънцето зайдом зайде, месечинка рог подаде, звезди небе обсипаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)