ЗА̀ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до зайо, който е свързан със зайо; зайков. Зайова поляна.

2. Който принадлежи или е присъщ на зайо; зайков. – Млъкни, за да не направя ушите ти като зайовите – избухна отново таткото и протяга ръка към Владко. ВН, 1963, бр. 3687, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)