ЗА̀ЙЧЕТА мн., ед. (рядко) зàйче, ср. Разг. 1. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на вълните, обикн. при голямо вълнение; зайци. По-далеч, в открито море, пробляскваха, докъдето око стигне, бели зайчета. Ем. Манов, БГ, 106. Морето в големия Аденски залив е мирно, само малки бели зайчета кротко се плискат о борда. Б. Трайков, ВО, 36. Времето бързо напредваше, а по повърхността на морето бяха почнали да се явяват вълни и тук-там вече се виждаха и зайчета. В. Врански, ФП, 75.
2. Обикн. мн. и в съчет. със слънчев. Светли слънчеви петна сред сянка. Долу, в полумрака, по угнилата листна настилка трептяха слънчевите зайчета, измамливи и неуловими. П. Бобев, ГЕ, 108. Пролетното слънце се е усмихнало. То блести върху чистите керемиди на нашата нова собственост, надниква вътре и започва да ни разсейва със слънчеви зайчета. Н. Стефанова, ОС, 63.