ЗА̀ЙЧИ, -а, -е, мн. -и, прил. Заешки (в 1 знач.). Знаеше [Обрад] и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да ти бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Зайците, събрани на весела дружина край геранския път по полянките на ръта, играеха своята зайча игра, като се прескачаха като децата на дълга кобила. Ц. Гинчев, ГК, 140. Тя се спря, загледа / и усети тръпки: / по тревата росна – / малки зайчи стъпки!... Чичо Стоян, ЧК, 120.
◊ Зайча мас. Диал. Растението мазно кокалче, чиито листа се използват за салата. Зайча сол. Диал. Бял чуплив камък с кремъчен състав. Зайча стъпка. Диал. Омайниче. Зайча сянка. Диал. Аспарагус (в 1 знач.). Зайчи замбак. Диал. Растението пате2. Зайчи киселец. Дребно тревисто растение с тройни като детелина листа с кисел вкус и розови цветове; заешки киселец, кисела детелина, киселче, киселица2, щавел, щавляк. Oxalis acetosella. Зайчи мак. Диал. Горицвет.
~ Имам зайче сърце. Диал. Много съм страхлив. – Гавраил има лисичи ум в палата и сърце зайче на бойното поле. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 8.