ЗАКА̀ЗВАМ1, -аш, несв. (рядко); (остар. и диал.) закàжа, -еш, мин. св. закàзах, св., прех. Започвам да казвам, да говоря. – Омаял ги? – Тъй. И най-после заказвал открито, че наближавал вече денят да стане цар. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 16. – Бабо, какво ще каже момчето, бабо, – плаче Минка, дума пред баба, пред майка. – Ма... – Какво? Заказват, недоизказват. Не е лесно! Ц. Церковски, Съч. III, 88.
ЗАКА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; закàжа, -еш, мин. св. закàзах, св., прех. Диал. Разказвам. А турчинът рече: „Я знаем от що стану ти чорбаджия“. И турчинът му заказа от какво станул чорбаджия. Нар. прик., СбНУ Х, 161. Той беше хубавелек, толкова по-хубавелек, отколкото ми заказваше сестра му. Ал. Дювернуа, СБЯ, 682. заказвам се, закажа се страд.