ЗАКАЛÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от закален. Сякаш дълга борба бе водил с някого и сега победата бе отпечатала на каменното лице закаленост и богат запас от волеви сили. Д. Немиров, Д, 118. Тя бе готова да се събере с Ангел. Искаше ѝ се само някак си Петко да бъде близо около тях, да чувствуват неговата сигурност, проницателност и закаленост. Ст. Даскалов, СЛ, 190. Закаленост на стоманата.