ЗАКАЛУГЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закалугеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Покалугерявам, замонашвам. Вуйка му [на Левски] хаджи Василий искаше да го закалугери. Н. Ферманджиев, РХ, 96. закалугерявам се, закалугеря се страд.
ЗАКАЛУГЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; закалугеря̀ се св., непрех. Диал. Покалугерявам се, замонашвам се. „Проклета да си, млада девокьо, / защо не пея, кога се не бех, кога се не бех закалугерил, / закалугерил, за камък венчал.“ Нар. пес., СбВСтТ, 175.