ЗАКА̀НВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заканвам се1; канене2.
ЗАКА̀НВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заканвам се2; закана, заплашване, заплаха. Панчовица се уплаши и зачуди. Първи път слуша тя от Панча такова кряскане и заканване. Т. Влайков, Съч. II, 133. Каквото щете, ама пак туй въртене с глава пò приличаше на заканване към посетителите, отколкото на изражение на скръб. Ал. Константинов, БГ, 18. Заканванията на подпоручика като че не се отнасяха за него. Й. Йовков, ВАХ, 62.