ЗАКА̀ПВАМ1, -аш, несв.; закàпя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да капя. Шопът се наведе и кръвта му закапа по пепелта на пътя бързо и изобилно. Елин Пелин, ШГ, 97. От стрехите започва да пада сняг, капчуците закапват. Й. Йовков, Ж 1945, 74. От хлътналите му очи закапаха сълзи. Сп. Кралевски, ВО, 13. До кладенчето имаше само половин километър, ама страшно нанагорнище. Краката ми се разтрепериха, пот закапа от челото ми. СбХ, 138. След малко закапаха самотни едри капки дъжд. П. Вежинов, СО, 152. Настъпи есен вече, / закапаха листата. Хр. Смирненски, Съч. III, 86.
ЗАКА̀ПВАМ2, -аш, несв.; закàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Накапвам1, покапвам2, окапвам1. В черква имаше голяма навалица и някой ми закапал дрехата с восък. Ст. Младенов, БТР I, 721. закапвам се, закапя се страд. и възвр.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.