ЗАКАРУ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар.); закàрам, -аш, св., прех. Закарвам1. закарувам се, закарам се страд.
ЗАКАРУ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар.); закàрам -аш, св., прех. Закарвам2. Гърците уловили кораба при Калабрия и закаруват на Цариград и блъгарските, и сарацинските посланици. М 1857, 97. – Трети синджир [роби], мале, / под було невести. / Та ги закаруват / отвъд през Дунава, / камъне да носат, / кале да си градат. Нар. пес., СбВСтТ, 764. закарувам се, закарам се страд.