ЗАКА̀СТРЯМ, -яш, несв.; закàстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да кастря. Щом закастри всичко живо и целият потъна в потока на собствените си думи, публиката загледа с респект момъка. Д. Вълев, З, 304. Закастрихме дръвчетата. Δ Не бях му се обаждал много отдавна, а като се срещнахме, веднага ме закастри.