ЗА̀КА̀ЧИНА ж. Диал. Досег, допир, контакт. Не знаеше какъв ход ще предприеме Ралчо. Какви са дълбоките му намерения. „Веднъж да се откача, доде съм жив, няма да имам закачина с тоя човек!“ Ст. Даскалов, СЛ, 339.


Източник: Речник на българския език (онлайн)