ЗАКА̀ЧКА ж. 1. Шеговити думи, отправени към някого; задявка. Всички се шегуваха с кръчмаря... Пристигна старият Стоил с гайдата, засвири и ги смири. Престанаха закачките. К. Петканов, МЗК, 46. Весела е [Елисавета], подхвърля закачки, звънко се смее. А. Гуляшки, МТС, 301. Обзети от обща възбуда, те бъбреха непрекъснато и шумно по пътя, като си отправяха закачки и се смееха с пълно гърло. Ем. Станев, ЯГ, 101.
2. Разг. Само ед. Любовно задиряне. – Гледам, че младите искат закачка, ама де да видим. – Кой знае! Нашият е много таен, за таквиз работи не продумва вкъщи. И. Петров, НЛ, 71.
3. Разг. Нападка или остра забележка; разправия. Заредиха се месеци в сръдни, закачки и караници. Г. Караславов, Избр. съч. I, 310. Имена не се поменаваха – авторът твърдеше, че с тях статията му щяла да загуби обществения си характер и да се превърне на заядлива закачка за лично отмъщение. М. Кремен, СбАСЕП, 68. Когато най не очаквахме, баща ми се явяваше вкъщи страшно ядосан. Изглеждаше тъй, че трябваше една малка закачка, за да избухне и да направи кой знае какво из къщи. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43.
4. Разш. Разг. Човек (мъж или жена), който обича да се закача, да се шегува или да задиря другите. Такъв си беше на сцената моят „татко“ [Сарафов]: приятел, учител, но и шегобиец, закачка. Ив. Димов, АИДЖ, 122. Двамата малчугани бяха големи закачки, биеха се както помежду си, така и с чуждите деца. Сл. Трънски, Н, 134.
◊ Имам <си> закачка с някого. Разг. Намирам се в някакви, обикн. интимни, приятелски отношения с някого. Кузман имаше сърдечна закачка в Търново в една къща край Янтра, в една особена къща! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 188. – Ако знам, че има ресторант там, аз потеглям. Нямало ресторант. Не е интересно. А Дона, нали си има закачка с попски род, като рече: – Давай за манастира! Г. Краев, АЗ, 25.
ЗА̀КА̀ЧКА ж. Диал. 1. Въдица (в 3 знач.); закачалка.
2. Само мн. Куки върху ремъчки на цървули за закачане на навуща. Бияза се стресна и посегна да отвърже закачките на цървулите си. М. Яворски, ХСП, 49.
3. Уговорка за годяване. Пък който е дал пръстен канташлия, / канташлия, халка бурмалия, / той ще вземе Венета девойка: / туй се казва половин закачка. Нар. пес., СбНУ Х, 32.