ЗАКАЧЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Човек, който обича да се закача, да се шегува, да задиря; закачка. Всички очи се вторачиха назад към едрия, широкоплещест Любен. Свитите вежди на известния закачливец ме върнаха бързо в класната стая. Ст. Даскалов, БП, 56. Някои закачливци им [на децата] се присмиват. Т. Влайков, Пр I, 274.