ЗАКАЧЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от закачлив (в 1 и 2 знач.). В игривата закачливост на тая нощна скитница имаше нещо неочаквано елегантно. К. Константинов, ПЗ, 177. – Ни месо яде, ни вино пие – продължи Славян Дойков с онази весела и безобидна закачливост, която е свойствена между близки хора. Д. Ангелов, ЖС, 28. От веселата ѝ закачливост, която така отиваше и на възрастта ѝ, и на характера ѝ, нямаше нито следа. Г. Караславов, ОХ IV, 396.