ЗАКАЧУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; закачу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Завивам, загръщам, покривам главата на някого с качулка или с друго нещо. Когато заваля силният дъжд, Илия отиде при нея и поиска да я закачули с торба от козина. К. Петканов, БД, 220. Премих се, закачулиха ме с един чул, накачиха ми сватбарски гиздила, засвириха гайди. М. Кънчев, В, 139.
2. Намятам нещо върху главата и раменете си (обикн. дреха, черга и под.). Дай мечата кожа да се фотографираме. Дадох им я – едра кожа, рунтава, с ей такива лапи, като я закачули оня – съща мечка! Н. Хайтов, ДР, 203-204. закачулвам се, закачуля се страд. и възвр. Аз пожелах да изпитам силата на бурята. Закачулих се, сложих вълнените си ръкавици и двамата тръгнахме към извора. Ламар, ГМ, 15. Другарят му свали платнището, с което се беше закачулил, и го загледа стрoгo. Н. Хайтов, ШГ, 71-72. Нейсе, ровнахме насам-натам и я [момата] хванахме в едни габри: легнало, закачулило се с фереджето – лежи си и мълчи. Н. Хайтов, ДР, 9.