ЗАКА̀ШЛЯМ, -яш, св., непрех. Започна да кашлям; закашлям се, закашля, закашля се. – Ела, Петьо, ела – повика ме той с отпаднал глас и силно закашля. П. Славински, МСК, 34. Филипо трябваше да гази в калта. Така се простуди, закашля и вдигна температура. П. Стъпов, ЧТ, 126. Писарят стана покорно и като закашля, добави на излизане: ще дойдат по-човешки дни. П. Здравков, НД, 203. Жена му ожесточено бодеше картофите в тигана. Замириса на изгоряло. Закашляха и двамата. М. Грубешлиева, ПП, 23.
ЗАКА̀ШЛЯМ СЕ св., непрех. Закашлям; закашля, закашля се. Той ми даде знак да седна. Помълчах няколко минути. После се закашлях. К. Калчев, СР, 178. Джемиля пак се закашля тежко и хрипкаво. Д. Фучеджиев, Р, 30. – Ти май чакаш да умра, когато се закашлям, и ти е весело. Д. Талев, ЖС, 124.