ЗАКВА̀СКА ж. 1. Спец. Вещество (дрожди, млечнокисели бактерии и др.), което предизвиква ферментация или втасване; закваса, подкваса, квас, мая1. Подквасването на сметаната може да стане за сметка на естествената микрофлора на млякото чрез прибавянето на закваска от кисело мляко. Ив. Златев и др., МЗ, 41. Борбата срещу загубите от ферментирането се води успешно и чрез употребата на специални млечнокисели закваски, в които има млечнокисели бактерии. Т. Дарджонов, МПЖ, 51.
2. Прен. Само ед. Унаследени или придобити в семейството или средата особености, черти на характера на някого, които се проявяват и по-късно в поведението му; подкваса. Ако пък моята жена има лоша закваска, сама ще тръгне по наклонената плоскост и доброволно ще отдаде съзнанието и честта си в робството на плътта. С. Северняк, ИРЕ, 83. Външната си фигура той [еснафлията] наистина позаглади... Ала можеха ли тия хора от некултурна закваска, погълнати от мисли за печалба, да се насладят от живота по един по-префинен начин? Г. Бакалов, Избр. пр, 325.
– Рус. закваска.