ЗАКВИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заквичà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да квича. Напали печката, свари на прасето каша. А то, щом той се показа на вратата с котлето, настойчиво заквича. Т. Харманджиев, КВ, 231. После зад гърба им заквичаха свинете, които също се прибираха. М. Грубешлиева, ПИУ, 111. Кучето подви опашка, заквича и се мушна в сандъка, където неговият стопанин хвърляше смет. А. Каралийчев, ПГ, 24.