ЗАКЕЛАВЯ̀Л, -а, -о, мн. закелавèли. Прич. мин. св. деят. от закелавея като прил. 1. За дърво, храст или гора – сух, изсъхнал от болест. Оттатък пряспата мълчеше обширна градина със закелавели овошки. Д. Вълев, З, 23.
2. За земя – необработваем, див. Те присвояват една закелавяла земя в горното течение на Бандерица и потърсват някой гол, но отракан селянин да я обработва срещу аренда. Д. Вълев, Ж, 56.