ЗАКЍМВАМ, -аш, несв.; закѝмам, -аш, св., непрех. Започвам да кимам. „Ами че като ѝ са тревясали картофите, нека бъхти с „мотиката“ – рече жената, а мъжът ѝ закима с глава: „Ами нали и аз това гледам, как бъхти с мотиката“. Й. Радичков, СР, 141. – Работата е бърза – отвърна мама и му зашепна нещо. Старецът закима с глава и влезе в съседната стая. А. Михайлов, ДШ, 70. Грудка дочу последните думи на свекърва си и закима с глава на детето си да си седи. Ил. Волен, БХ, 128. Младият изглежда повтори думите му на влашки, разбра се, че коларят е влах. Той усърдно закима, опъна юздите и заломоти нещо. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 176-177.