ЗАКИПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. закипя̀л, -а, -о, мн. закипèли, св., непрех. Започвам да кипя. Напълняме една епруветка с вода и притискаме късче лед към дъното ѝ; като загряваме горната част на епруветката, водата горе може да закипи, а късчето лед остава неразтопено. Физ. Х кл, 1951, 70. – Машина, ход! Някъде отдолу започва мощно да боботи, водата отзад закипява. „Бачо Киро“ [корабът] бавно се отделя от кея. Б. Трайков, ВО, 7. – Нямаме време, инак Диньо пак ще разправи нещо за Фердинанда, ами хайде да започваме. Работата отново закипява. Н. Хайтов, ПП, 52. Боят, усилен от прилива на нов ентусиазъм, закипя във всичката си огромна сила. Ив. Вазов, Съч. Х, 65. „Ще те турна и теб аз на място!“ – заканително си дума Трайко, у когото отново закипя възмущение в душата. Т. Влайков, Съч. III, 253.