ЗАКЍХВАМ, -аш, несв.; закѝхам, -аш, св., непрех. Започвам да кихам. Иван закиха, разкашля се, заохка. Болеше го глава, плещите му бяха сковани. Г. Караславов, Тат., 203. От вратата на склада го облъхна остра тютюнева миризма, от която преводачът неудържимо закиха. X. Русев, ПС, 97. Илия разрови сеното, за да го изравни. Сигурно прахът се вдигна като облак, защото и двамата закихаха от неприятния сърбеж в ноздрите. X. Русев, ПС, 27.